Feb 8, 2011, 2:21 PM

Импресия

  Poetry
1.4K 0 44

Импресия

 

Синя усмивка, среднощна, безсънна

се оттича в апокрифа на ласкава сянка.

Запознай се с човека, който остана навън

да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка.

 

Той рисува алеи с разцъфнали разстояния

в анонима на своята влюбена вечност.

Ветровете подритва, подкача, прескача

с детинска, с непонятна, с наивна сърдечност.

 

И преди да разсъмне страхът ведрината

тротоарът разсипа сълзите си пясъчни

върху жадното му подбито ходило

и превърза го с лунните лековити отблясъци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...