Feb 8, 2011, 2:21 PM

Импресия

  Poetry
1.4K 0 44

Импресия

 

Синя усмивка, среднощна, безсънна

се оттича в апокрифа на ласкава сянка.

Запознай се с човека, който остана навън

да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка.

 

Той рисува алеи с разцъфнали разстояния

в анонима на своята влюбена вечност.

Ветровете подритва, подкача, прескача

с детинска, с непонятна, с наивна сърдечност.

 

И преди да разсъмне страхът ведрината

тротоарът разсипа сълзите си пясъчни

върху жадното му подбито ходило

и превърза го с лунните лековити отблясъци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...