Импресия
Синя усмивка, среднощна, безсънна
се оттича в апокрифа на ласкава сянка.
Запознай се с човека, който остана навън
да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка.
Той рисува алеи с разцъфнали разстояния
в анонима на своята влюбена вечност.
Ветровете подритва, подкача, прескача
с детинска, с непонятна, с наивна сърдечност.
И преди да разсъмне страхът ведрината
тротоарът разсипа сълзите си пясъчни
върху жадното му подбито ходило ...