8 февр. 2011 г., 14:21

Импресия

1.4K 0 44

Импресия

 

Синя усмивка, среднощна, безсънна

се оттича в апокрифа на ласкава сянка.

Запознай се с човека, който остана навън

да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка.

 

Той рисува алеи с разцъфнали разстояния

в анонима на своята влюбена вечност.

Ветровете подритва, подкача, прескача

с детинска, с непонятна, с наивна сърдечност.

 

И преди да разсъмне страхът ведрината

тротоарът разсипа сълзите си пясъчни

върху жадното му подбито ходило

и превърза го с лунните лековити отблясъци.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...