8 февр. 2011 г., 14:21

Импресия

1.4K 0 44

Импресия

 

Синя усмивка, среднощна, безсънна

се оттича в апокрифа на ласкава сянка.

Запознай се с човека, който остана навън

да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка.

 

Той рисува алеи с разцъфнали разстояния

в анонима на своята влюбена вечност.

Ветровете подритва, подкача, прескача

с детинска, с непонятна, с наивна сърдечност.

 

И преди да разсъмне страхът ведрината

тротоарът разсипа сълзите си пясъчни

върху жадното му подбито ходило

и превърза го с лунните лековити отблясъци.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...