21 abr 2007, 6:13

импресия в сладък лед

  Poesía
827 0 12

Когато мина по улицата
и видя онзи сладоледаджия,
при който винаги има деца,
се спирам и го питам:
„Как си човече?"
А той ми се усмихва и
ми подарява
най-сладкия лед на света -
с цветовете на дъгата
и аромат на пъпеш,
горска ягода и ананас -

поръсен с ванилов шоколад.


Тръгвам
със много слънце в очите,
а устните ми са се превърнали
в ледени малини.

Хубав ден ще е и днес.
Чувам латерната на колата,
 отдалечаваща се по тихата улица.

Представям си,
как се отместват тънките перденца на
уютните кухни.

Във всяка къща
има поне един човек, който
с радост
очаква повтарящата се песен.

В живота приятел, винаги има
и  лед с аромат на слънце.

Унесено си свирукам,
а светът ме слуша...

Та, ето как се рисува щастие.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Унесено си свирукам,
    а светът ме слуша...
  • Благодаря ви!
    усмивки за всички!**
  • Аз от името на Русалките (така да се каже) искам страшно много от точно този вид...
    Поздрави Дакота, удоволствие е да те чете човек!
  • Британски учени направили две "революционни" открития.Едното е,че сладоледът разваля зъбите и фигурата на човек,а другото - че прави хората неимоверно щастливи.Сканирани били мозъците на хора,които преди това са яли ванилов сладолед.Реакцията на мозъка била като при голяма парична печалба или слушане на любима музика.Ето защо Дакота рисува щастие!!!Просто обича сладолед.Браво!!!
  • Къде може да си купя? Кетърингът ми отказва! Как да си поръчам огромни количества от този лед с аромат на слънце? А и дали има желаещи русалки или обикновени момичета да го изядем заедно, ако го донесат?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...