Когато мина по улицата
и видя онзи сладоледаджия,
при който винаги има деца,
се спирам и го питам:
„Как си човече?"
А той ми се усмихва и
ми подарява
най-сладкия лед на света -
с цветовете на дъгата
и аромат на пъпеш,
горска ягода и ананас -
поръсен с ванилов шоколад.
Тръгвам
със много слънце в очите,
а устните ми са се превърнали
в ледени малини.
Хубав ден ще е и днес.
Чувам латерната на колата,
отдалечаваща се по тихата улица.
Представям си,
как се отместват тънките перденца на
уютните кухни.
Във всяка къща
има поне един човек, който
с радост
очаква повтарящата се песен.
В живота приятел, винаги има
и лед с аромат на слънце.
Унесено си свирукам,
а светът ме слуша...
Та, ето как се рисува щастие.
© Дакота Todos los derechos reservados
а светът ме слуша...