21.04.2007 г., 6:13

импресия в сладък лед

823 0 12

Когато мина по улицата
и видя онзи сладоледаджия,
при който винаги има деца,
се спирам и го питам:
„Как си човече?"
А той ми се усмихва и
ми подарява
най-сладкия лед на света -
с цветовете на дъгата
и аромат на пъпеш,
горска ягода и ананас -

поръсен с ванилов шоколад.


Тръгвам
със много слънце в очите,
а устните ми са се превърнали
в ледени малини.

Хубав ден ще е и днес.
Чувам латерната на колата,
 отдалечаваща се по тихата улица.

Представям си,
как се отместват тънките перденца на
уютните кухни.

Във всяка къща
има поне един човек, който
с радост
очаква повтарящата се песен.

В живота приятел, винаги има
и  лед с аромат на слънце.

Унесено си свирукам,
а светът ме слуша...

Та, ето как се рисува щастие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Унесено си свирукам,
    а светът ме слуша...
  • Благодаря ви!
    усмивки за всички!**
  • Аз от името на Русалките (така да се каже) искам страшно много от точно този вид...
    Поздрави Дакота, удоволствие е да те чете човек!
  • Британски учени направили две "революционни" открития.Едното е,че сладоледът разваля зъбите и фигурата на човек,а другото - че прави хората неимоверно щастливи.Сканирани били мозъците на хора,които преди това са яли ванилов сладолед.Реакцията на мозъка била като при голяма парична печалба или слушане на любима музика.Ето защо Дакота рисува щастие!!!Просто обича сладолед.Браво!!!
  • Къде може да си купя? Кетърингът ми отказва! Как да си поръчам огромни количества от този лед с аромат на слънце? А и дали има желаещи русалки или обикновени момичета да го изядем заедно, ако го донесат?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...