In Absentia
In Absentia
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам за другия влак, аз ще дойда, но днес нямам сили да напусна студения бряг.
Остави ме на гарата, мила, аз не мога да тръгна сега, миговете ми падат безкрили над морета от сива тъга.
... Как бих искал да грейне денят ми! Всеки миг да е само за теб... Да съм твоят добър вечен спътник, а не странник под странно небе...
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам последния влак, и дано пролетта подранила да разбие вълните от сняг.
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам за другия влак, аз ще дойда, но днес нямам сили да напусна студения бряг.
Остави ме на гарата, мила, аз не мога да тръгна сега, миговете ми падат безкрили над морета от сива тъга.
... Как бих искал да грейне денят ми! Всеки миг да е само за теб... Да съм твоят добър вечен спътник, а не странник под странно небе...
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам последния влак, и дано пролетта подранила да разбие вълните от сняг.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Todos los derechos reservados
Поздравления за стиха! Много ми хареса!