In Absentia
In Absentia
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам за другия влак, аз ще дойда, но днес нямам сили да напусна студения бряг.
Остави ме на гарата, мила, аз не мога да тръгна сега, миговете ми падат безкрили над морета от сива тъга.
... Как бих искал да грейне денят ми! Всеки миг да е само за теб... Да съм твоят добър вечен спътник, а не странник под странно небе...
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам последния влак, и дано пролетта подранила да разбие вълните от сняг.
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам за другия влак, аз ще дойда, но днес нямам сили да напусна студения бряг.
Остави ме на гарата, мила, аз не мога да тръгна сега, миговете ми падат безкрили над морета от сива тъга.
... Как бих искал да грейне денят ми! Всеки миг да е само за теб... Да съм твоят добър вечен спътник, а не странник под странно небе...
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам последния влак, и дано пролетта подранила да разбие вълните от сняг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
Поздравления за стиха! Много ми хареса!