In Absentia

29.11.2008 г., 22:25 ч.

Поезия » Друга

592 0 1

In Absentia

Остави ме на гарата, мила,

аз ще чакам за другия влак,

аз ще дойда, но днес нямам сили

да напусна студения бряг.

Остави ме на гарата, мила,

аз не мога да тръгна сега,

миговете ми падат безкрили

над морета от сива тъга.

... Как бих искал да грейне денят ми!

Всеки миг да е само за теб...

Да съм твоят добър вечен спътник,

а не странник под странно небе...

Остави ме на гарата, мила,

аз ще чакам последния влак,

и дано пролетта подранила

да разбие вълните от сняг.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-11-30T19:33:25+02:00

Дано! Поздравления за стиха! Много ми хареса!