Nov 29, 2008, 10:25 PM

In Absentia

Poetry » Other

853 0 1

       In Absentia

  Остави ме на гарата, мила,  аз ще чакам за другия влак,  аз ще дойда, но днес нямам сили  да напусна студения бряг.
  Остави ме на гарата, мила,  аз не мога да тръгна сега,  миговете ми падат безкрили  над морета от сива тъга.
   ... Как бих искал да грейне денят ми!   Всеки миг да е само за теб...   Да съм твоят добър вечен спътник,   а не странник под странно небе...
  Остави ме на гарата, мила,  аз ще чакам последния влак,  и дано пролетта подранила  да разбие вълните от сняг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aLmA_mUeRtA (Ив)

Дано! Поздравления за стиха! Много ми хареса!

2008-11-30T19:33:25+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0