In Absentia
In Absentia
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам за другия влак, аз ще дойда, но днес нямам сили да напусна студения бряг.
Остави ме на гарата, мила, аз не мога да тръгна сега, миговете ми падат безкрили над морета от сива тъга.
... Как бих искал да грейне денят ми! Всеки миг да е само за теб... Да съм твоят добър вечен спътник, а не странник под странно небе...
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам последния влак, и дано пролетта подранила да разбие вълните от сняг.
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам за другия влак, аз ще дойда, но днес нямам сили да напусна студения бряг.
Остави ме на гарата, мила, аз не мога да тръгна сега, миговете ми падат безкрили над морета от сива тъга.
... Как бих искал да грейне денят ми! Всеки миг да е само за теб... Да съм твоят добър вечен спътник, а не странник под странно небе...
Остави ме на гарата, мила, аз ще чакам последния влак, и дано пролетта подранила да разбие вълните от сняг.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Все права защищены
Поздравления за стиха! Много ми хареса!