13 mar 2014, 13:29

In memoriam

  Poesía
787 0 13

Прави ни времето все по-сами -
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.

Всеки катери, като алпинист,
често отвесния склон на живота.
Няма предпазно въже. „Финалист!“ -
шепнеш на всяка постигната кота.

Падат отломъци. Падат - кървиш.
Малък войник си (и в бой ръкопашен).
Трябва живота си да изкачиш.
Пътят е твой - и самотен, и страшен.

Воинът знае - остава си сам.
Нищо, че с него е цялото войнство.
Къс е животът, светът е голям,
а самотата се носи с достойнство.

 

Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...