In memoriam
786
0
13
Прави ни времето все по-сами -
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.
Всеки катери, като алпинист,
често отвесния склон на живота.
Няма предпазно въже. „Финалист!“ -
шепнеш на всяка постигната кота.
Падат отломъци. Падат - кървиш.
Малък войник си (и в бой ръкопашен).
Трябва живота си да изкачиш.
Пътят е твой - и самотен, и страшен.
Воинът знае - остава си сам.
Нищо, че с него е цялото войнство.
Къс е животът, светът е голям,
а самотата се носи с достойнство.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
