Регина (Радост Даскалова)
374 1425
13.03.2014 г., 13:29 ч.

In memoriam 

  Поезия
614 0 13

Прави ни времето все по-сами -
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.

Всеки катери, като алпинист,
често отвесния склон на живота.
Няма предпазно въже. „Финалист!“ -
шепнеш на всяка постигната кота.

Падат отломъци. Падат - кървиш.
Малък войник си (и в бой ръкопашен).
Трябва живота си да изкачиш.
Пътят е твой - и самотен, и страшен.

Воинът знае - остава си сам.
Нищо, че с него е цялото войнство.
Къс е животът, светът е голям,
а самотата се носи с достойнство.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много ми хареса!!!
  • Благодаря ви за милите думи и чудесните коментари!
  • Къс е животът, светът е голям,
    а самотата се носи с достойнство.
  • Воинът знае - остава си сам.
    Нищо, че с него е цялото войнство.
    Къс е животът, светът е голям,
    а самотата се носи с достойнство.

    казала си всичйо. благодаря!!!
  • Липса след липса... Ужасно си права.
    Липса след липса... Крещи тишината.
    Липса след липса,след всяко стъпало
    все по е близка до теб самотата...

    Ех,Рег пак ми бръкна в душичката...
  • Чест и достойнство да носим своя кръст на плещите си, колкото трънлив и тежък да е той!!!
    Почитания и от мен!!!
  • Болка... и истина!
  • Смислена поезия, Радост!

    Споделям изцяло стиха ти!
  • Споделям посланието!Поздравления!
  • Дълбока, много силна творба!
  • Страхотно движение в твоя стих - по вертикала и хоризонтала!
    Бих се гордял с такава творба! Браво!
  • Радост - поздравления за текста!
    В поетична форма си предала целия смисъл на живота. Първо мотото: "Трябва живота си да изкачиш." /"Пътят е твой - и самотен, и страшен"/. - цел и задача на живота, защото всеки от нас прилича на Рейнхолд Меснер, самотният катерач-алпинист, изкачил солово всичко що може на тази планета. Второ, че животът е работа за войни /в смисъла на Кастанеда, разбира се/ и затова е напълно логичен и силно естетически въздействащ финалалът на стихотворението ти:

    Воинът знае - остава си сам.
    Нищо, че с него е цялото войнство.
    Къс е животът, светът е голям,
    а самотата се носи с достойнство.

    Благодаря за удоволствието да те чета: Мисана
  • ...ако знаеш само колко ми е близко, Рег...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??