Прави ни времето все по-сами -
близък след близък от нас си отива.
Липса по липса - света ни руши.
Труден е пътят, скалата - ронлива.
Всеки катери, като алпинист,
често отвесния склон на живота.
Няма предпазно въже. „Финалист!“ -
шепнеш на всяка постигната кота.
Падат отломъци. Падат - кървиш.
Малък войник си (и в бой ръкопашен).
Трябва живота си да изкачиш.
Пътят е твой - и самотен, и страшен. ...