Прозорец, стол, а до стената ми легло...

Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...

Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!

Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...

Прозрачната завеса дава ми храна. 

Не е било и няма да се случи очите ми да бъдат празни...

Това, което не ме впечатлява само със очи, то не бих подминал тихо, това умът ми дразни...

На столът седнал ще направя равносметка! 

В паницата на масата пред мене ще изсърбам каквото сам си надробих...

Живота сблъсква ме със нови хора постоянно - едни със мене се разделят, 

със други - аз се разделих...

В леглото щом си легна, искам на душата ми да бъде чисто! 

А, не да се събуждам посреднощ и да повръщам хорска злоба...

Студено е понякога, макар завит да съм с юргана... 

Не се оплаквам, ще устискам, защото казват - всичко ни минава в гроба...

Когато си отида, искам спокойно да се извися!

Дори и никой да не спомене за мене блага дума...

Човешко е да се греши, аз също съм човек - греша...

Но с изборите си съм дал/опитал да дам/ от себе си оптимума.