28.10.2019 г., 8:02

Ин-териор

1.2K 0 0

Прозорец, стол, а до стената ми легло...

Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...

Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!

Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...

 

Прозрачната завеса дава ми храна. 

Не е било и няма да се случи очите ми да бъдат празни...

Това, което не ме впечатлява само със очи, то не бих подминал тихо, това умът ми дразни...

 

На столът седнал ще направя равносметка! 

В паницата на масата пред мене ще изсърбам каквото сам си надробих...

Живота сблъсква ме със нови хора постоянно - едни със мене се разделят, 

със други - аз се разделих...

 

В леглото щом си легна, искам на душата ми да бъде чисто! 

А, не да се събуждам посреднощ и да повръщам хорска злоба...

Студено е понякога, макар завит да съм с юргана... 

Не се оплаквам, ще устискам, защото казват - всичко ни минава в гроба...

 

Когато си отида, искам спокойно да се извися!

Дори и никой да не спомене за мене блага дума...

Човешко е да се греши, аз също съм човек - греша...

Но с изборите си съм дал/опитал да дам/ от себе си оптимума.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...