27 oct 2017, 9:23

Индианска легенда...

1K 4 9

Разказват я от памтивека -
легендата за гарван - черен,
как бил приятел на човека,
но някога го срещнал демон.
Очите ѝ - горящи клади,
коси - червени като кръв,
красива, силна, безпощадна,
обсебваща души и плът.
А гарванът се спуснал като камък,
усетил полъхът на злото,
понечил Демонът да хване
сърцето да изтръгне с нокти,
но Тя пронизала го с поглед,
крилата му до жар изпепелила
и паднал в бездиханен полет
в краката ѝ, със страшна сила.
Откъснала парченце от Луната,
потъркала безжизненото тяло
и светнали очите, като злато
убиваща, живот му дала.

 

- Оттук насетне ще сме двама.
  Ще бъдеш моите очи,
  не съм злина - сестра на Дявол,
  прокълната съм от мечти!

- Така да бъде! Ще летя -
  високо в небесата, за да гледам,
  където има бяла добрина
  да няма нивга горест - черна!

 

И нощен вой във тишината -
последвала ги глутницата, гладна,
те бродят заедно в мъглата
задругата на мрака, кръвожадна.

Когато мрачно, грозно граче
и бели вълци вият като луди,
той - гарванът, тъй мъчно плаче,
че в Демон-бял до смърт е влюбен.

До днес легендата разказва.
Най-нежните създания са страшни!
Човешката душа е толкоз празна
и само тя способна е да мрази...


Danny Diester
25.10.2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Някога, преди около 30 г в любимото ми списание "Дъга" разгледах един комикс, който разказваше подобна история. Опитах да си я спомня и написах това стихотворение...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...