diesto (Данаил Антонов)
1039 617
27 oct 2017, 9:23

Индианска легенда... 

  Poesía » Filosófica, Verso libre
840 4 9

Разказват я от памтивека -
легендата за гарван - черен,
как бил приятел на човека,
но някога го срещнал демон.
Очите ѝ - горящи клади,
коси - червени като кръв,
красива, силна, безпощадна,
обсебваща души и плът.
А гарванът се спуснал като камък,
усетил полъхът на злото,
понечил Демонът да хване
сърцето да изтръгне с нокти,
но Тя пронизала го с поглед,
крилата му до жар изпепелила
и паднал в бездиханен полет
в краката ѝ, със страшна сила.
Откъснала парченце от Луната,
потъркала безжизненото тяло
и светнали очите, като злато
убиваща, живот му дала.

 

- Оттук насетне ще сме двама.
  Ще бъдеш моите очи,
  не съм злина - сестра на Дявол,
  прокълната съм от мечти!

- Така да бъде! Ще летя -
  високо в небесата, за да гледам,
  където има бяла добрина
  да няма нивга горест - черна!

 

И нощен вой във тишината -
последвала ги глутницата, гладна,
те бродят заедно в мъглата
задругата на мрака, кръвожадна.

Когато мрачно, грозно граче
и бели вълци вият като луди,
той - гарванът, тъй мъчно плаче,
че в Демон-бял до смърт е влюбен.

До днес легендата разказва.
Най-нежните създания са страшни!
Човешката душа е толкоз празна
и само тя способна е да мрази...


Danny Diester
25.10.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Някога, преди около 30 г в любимото ми списание "Дъга" разгледах един комикс, който разказваше подобна история. Опитах да си я спомня и написах това стихотворение...

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??