Индианска легенда...
Разказват я от памтивека -
легендата за гарван - черен,
как бил приятел на човека,
но някога го срещнал демон.
Очите ѝ - горящи клади,
коси - червени като кръв,
красива, силна, безпощадна,
обсебваща души и плът.
А гарванът се спуснал като камък,
усетил полъхът на злото,
понечил Демонът да хване
сърцето да изтръгне с нокти,
но Тя пронизала го с поглед,
крилата му до жар изпепелила
и паднал в бездиханен полет
в краката ѝ, със страшна сила.
Откъснала парченце от Луната,
потъркала безжизненото тяло
и светнали очите, като злато
убиваща, живот му дала.
- Оттук насетне ще сме двама.
Ще бъдеш моите очи,
не съм злина - сестра на Дявол,
прокълната съм от мечти!
- Така да бъде! Ще летя -
високо в небесата, за да гледам,
където има бяла добрина
да няма нивга горест - черна!
И нощен вой във тишината -
последвала ги глутницата, гладна,
те бродят заедно в мъглата
задругата на мрака, кръвожадна.
Когато мрачно, грозно граче
и бели вълци вият като луди,
той - гарванът, тъй мъчно плаче,
че в Демон-бял до смърт е влюбен.
До днес легендата разказва.
Най-нежните създания са страшни!
Човешката душа е толкоз празна
и само тя способна е да мрази...
Danny Diester
25.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
