diesto (Данаил Антонов)
996 563
27 окт. 2017 г., 09:23

Индианска легенда... 

  Поэзия » Философская, Свободный стих
790 4 9

Разказват я от памтивека -
легендата за гарван - черен,
как бил приятел на човека,
но някога го срещнал демон.
Очите ѝ - горящи клади,
коси - червени като кръв,
красива, силна, безпощадна,
обсебваща души и плът.
А гарванът се спуснал като камък,
усетил полъхът на злото,
понечил Демонът да хване
сърцето да изтръгне с нокти,
но Тя пронизала го с поглед,
крилата му до жар изпепелила
и паднал в бездиханен полет
в краката ѝ, със страшна сила.
Откъснала парченце от Луната,
потъркала безжизненото тяло
и светнали очите, като злато
убиваща, живот му дала.

 

- Оттук насетне ще сме двама.
  Ще бъдеш моите очи,
  не съм злина - сестра на Дявол,
  прокълната съм от мечти!

- Така да бъде! Ще летя -
  високо в небесата, за да гледам,
  където има бяла добрина
  да няма нивга горест - черна!

 

И нощен вой във тишината -
последвала ги глутницата, гладна,
те бродят заедно в мъглата
задругата на мрака, кръвожадна.

Когато мрачно, грозно граче
и бели вълци вият като луди,
той - гарванът, тъй мъчно плаче,
че в Демон-бял до смърт е влюбен.

До днес легендата разказва.
Най-нежните създания са страшни!
Човешката душа е толкоз празна
и само тя способна е да мрази...


Danny Diester
25.10.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Някога, преди около 30 г в любимото ми списание "Дъга" разгледах един комикс, който разказваше подобна история. Опитах да си я спомня и написах това стихотворение...

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??