7 jun 2008, 16:57

Инфаркт

  Poesía
1.2K 0 5

След дните на отминала година,

след празничната нощна светлина,

душа човешка в мрака си замина,

изстиваше безжизнена плътта.

 

В тайнството на смъртна безвъзвратност

изпращаше я цветната заря,

заключваше отвън живот - превратност

вратата на вдовишка самота.

 

Но някъде в небесните алеи,

в космически безсмъртните недра,

надеждата с вяра ще полея,

че стъмването значи свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много въздействаш е паралела на всеобщата радост и личната драма! Стиска за гърлото!
    Къде празнуват свободните души? Кой знае?! Полятата надежда боде по- малко!
    Честита Баба Марта, здраве и свобода!
  • Човек никога не знае!
    Надежда.Свобода.Да.
  • Харесва ми...поздрав!
  • само не си представям, че стъмването значи свобода, иначе е добре
  • Този стих по странен начин завладява...тъжен...но красив

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...