Инфаркт

7 jun 2008, 16:57

Poesía

792 0 5

След дните на отминала година,

след празничната нощна светлина,

душа човешка в мрака си замина,

изстиваше безжизнена плътта.

В тайнството на смъртна безвъзвратност

изпращаше я цветната заря,

заключваше отвън живот - превратност

вратата на вдовишка самота.

Но някъде в небесните алеи,

в космически безсмъртните недра,

надеждата с вяра ще полея,

че стъмването значи свобода.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2010-03-01T17:48:13+02:00

Много въздействаш е паралела на всеобщата радост и личната драма! Стиска за гърлото!
Къде празнуват свободните души? Кой знае?! Полятата надежда боде по- малко!
Честита Баба Марта, здраве и свобода!
Бора-Бора (Борислав Пелов)

2008-07-24T12:07:36+03:00

Човек никога не знае!
Надежда.Свобода.Да.
geowid (Георги Видинов)

2008-07-08T17:08:05+03:00

Харесва ми...поздрав!
gerrda (Геновева Христова)

2008-06-08T02:08:29+03:00

само не си представям, че стъмването значи свобода, иначе е добре
koq_sam (Кати)

2008-06-07T21:16:39+03:00

Този стих по странен начин завладява...тъжен...но красив