mili_bg (Милена Христова)
95 1340
7 июн. 2008 г., 16:57

Инфаркт 

  Поэзия
883 0 5

След дните на отминала година,

след празничната нощна светлина,

душа човешка в мрака си замина,

изстиваше безжизнена плътта.

 

В тайнството на смъртна безвъзвратност

изпращаше я цветната заря,

заключваше отвън живот - превратност

вратата на вдовишка самота.

 

Но някъде в небесните алеи,

в космически безсмъртните недра,

надеждата с вяра ще полея,

че стъмването значи свобода.

© Милена Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много въздействаш е паралела на всеобщата радост и личната драма! Стиска за гърлото!
    Къде празнуват свободните души? Кой знае?! Полятата надежда боде по- малко!
    Честита Баба Марта, здраве и свобода!
  • Човек никога не знае!
    Надежда.Свобода.Да.
  • Харесва ми...поздрав!
  • само не си представям, че стъмването значи свобода, иначе е добре
  • Този стих по странен начин завладява...тъжен...но красив
Предложения
: ??:??