След дните на отминала година,
след празничната нощна светлина,
душа човешка в мрака си замина,
изстиваше безжизнена плътта.
В тайнството на смъртна безвъзвратност
изпращаше я цветната заря,
заключваше отвън живот - превратност
вратата на вдовишка самота.
Но някъде в небесните алеи,
в космически безсмъртните недра,
надеждата с вяра ще полея,
че стъмването значи свобода.
© Милена Христова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
