7.06.2008 г., 16:57 ч.
Инфаркт
След дните на отминала година,
след празничната нощна светлина,
душа човешка в мрака си замина,
изстиваше безжизнена плътта.
В тайнството на смъртна безвъзвратност
изпращаше я цветната заря,
заключваше отвън живот - превратност
вратата на вдовишка самота.
Но някъде в небесните алеи,
в космически безсмъртните недра,
надеждата с вяра ще полея,
че стъмването значи свобода.
© Милена Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Човек никога не знае!
Надежда.Свобода.Да. -
Харесва ми...поздрав!
-
само не си представям, че стъмването значи свобода, иначе е добре
-
Този стих по странен начин завладява...тъжен...но красив
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Къде празнуват свободните души? Кой знае?! Полятата надежда боде по- малко!
Честита Баба Марта, здраве и свобода!