4 may 2019, 0:00

Инфектиран с Емоционална Интелигентност

1.2K 1 0

Строим си

каменни гробове, 

очаквайки

съдбовния момент.

Терзае ни въпрос един:

Смъртта начало

или край е...

И нито за момент

не се запитахме:

роден живее

или съществува?

 

Предадохме бремето

на детските плещи;

Създаваме за създаване

и не за нужда - 

А после със създаденото

знаем ли какво да правим?

 

Земята натежа.

И като с детски плач

за помощ тя зове.

Този зов отеква в нищото

И връща се обратно 

недочут.

Но не плачи! 

Това са правилата!

И всеки кармата си носи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...