Звездите лазеха по тротоара,
а кучетата падаха на дъжд.
Гробовна бе измислицата стара,
че всичко го измисля чужд,
невидим за зениците ни разум.
Светът се защитаваше напразно.
Отблъскван от недъгави джуджета,
откраднали от чужда светлина,
светът наподобяваше несрета
и къпещ се във своята вина,
посегна към невидимия разум.
А в лоното си бе започнал празник.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Много яко! То онова горе в небето звезди ли са