6 oct 2012, 16:00

Инсталация

  Poesía » Civil
592 0 1

Инсталация

Времето на пазарната икономика, търгуваме с всичко...

 

Не струва пет пари иконотворчеството на човека!

С илюзии или без тях - все крета като куче,

завързано от „борда” горе с яка длан за гушата.

Отпуснат ли му края – може да залае... Тормоз!

 

Тефтера с вересии  ръкописва дяволски агент:

везните тегнат: „да дава” - душа не ни остана,

„да взема”- фондацията за успех е в ликвидация.

Но вярвайте на тото шанса и късмета си!

 

Тълпим се до пангара – притискани

от ближния отсам, от грижите оттатък.

За всичко плащаме и борчът е брутален,

а рестото, подхвърлено  петаче, чак нагарча.

 

Откъсваме по малък къшей ден след ден,

армагедонци хилави в борби пазарни,

светът е цял до утре, а утре – като днес

Тантал ръце протяга, за да остават празни.

 

Когато подадем последния петак от пот

и пътят май е свършил, и бездната гърми,

ще спрем, опрели поглед в звездния чадър:

смъртта ли ни превари, или ние бързахме...

 

Последното си-ви ще съчиним на крак и сетне –

дилемите, които ни тревожеха, ще питаме.

Приведени и бягащи от истината, слугите израилеви

ще отнесат торбата с данъците в нищото.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "... а рестото, подхвърлено петаче, чак нагарча."

    Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...