6 окт. 2012 г., 16:00

Инсталация

588 0 1

Инсталация

Времето на пазарната икономика, търгуваме с всичко...

 

Не струва пет пари иконотворчеството на човека!

С илюзии или без тях - все крета като куче,

завързано от „борда” горе с яка длан за гушата.

Отпуснат ли му края – може да залае... Тормоз!

 

Тефтера с вересии  ръкописва дяволски агент:

везните тегнат: „да дава” - душа не ни остана,

„да взема”- фондацията за успех е в ликвидация.

Но вярвайте на тото шанса и късмета си!

 

Тълпим се до пангара – притискани

от ближния отсам, от грижите оттатък.

За всичко плащаме и борчът е брутален,

а рестото, подхвърлено  петаче, чак нагарча.

 

Откъсваме по малък къшей ден след ден,

армагедонци хилави в борби пазарни,

светът е цял до утре, а утре – като днес

Тантал ръце протяга, за да остават празни.

 

Когато подадем последния петак от пот

и пътят май е свършил, и бездната гърми,

ще спрем, опрели поглед в звездния чадър:

смъртта ли ни превари, или ние бързахме...

 

Последното си-ви ще съчиним на крак и сетне –

дилемите, които ни тревожеха, ще питаме.

Приведени и бягащи от истината, слугите израилеви

ще отнесат торбата с данъците в нищото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "... а рестото, подхвърлено петаче, чак нагарча."

    Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...