6 окт. 2012 г., 16:00

Инсталация

591 0 1

Инсталация

Времето на пазарната икономика, търгуваме с всичко...

 

Не струва пет пари иконотворчеството на човека!

С илюзии или без тях - все крета като куче,

завързано от „борда” горе с яка длан за гушата.

Отпуснат ли му края – може да залае... Тормоз!

 

Тефтера с вересии  ръкописва дяволски агент:

везните тегнат: „да дава” - душа не ни остана,

„да взема”- фондацията за успех е в ликвидация.

Но вярвайте на тото шанса и късмета си!

 

Тълпим се до пангара – притискани

от ближния отсам, от грижите оттатък.

За всичко плащаме и борчът е брутален,

а рестото, подхвърлено  петаче, чак нагарча.

 

Откъсваме по малък къшей ден след ден,

армагедонци хилави в борби пазарни,

светът е цял до утре, а утре – като днес

Тантал ръце протяга, за да остават празни.

 

Когато подадем последния петак от пот

и пътят май е свършил, и бездната гърми,

ще спрем, опрели поглед в звездния чадър:

смъртта ли ни превари, или ние бързахме...

 

Последното си-ви ще съчиним на крак и сетне –

дилемите, които ни тревожеха, ще питаме.

Приведени и бягащи от истината, слугите израилеви

ще отнесат торбата с данъците в нищото.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "... а рестото, подхвърлено петаче, чак нагарча."

    Браво!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...