Във бяла стая, легнал и пасивен,

въпрос един тормози те безспир:

как ти, отличник, кадър перспективен,

остана сам и без ориентир?

Креслото на началник, във което

ти виждаше се седнал като бог,

от друг, оказва се, ще е заето —

обрат и неочакван, и жесток.

Мечтата кариера да направиш,

макар и късна, стрита е на прах.

В йерархията подчинен оставаш.

До пенсия — рутина. Пълен крах!

Съпругата пак хладно те посреща.

Не ще оправи нищо вечерта,

понеже ласката ненужна вещ е —

изгуби се по пътя любовта.

Безизходна обреченост те сварва

главата хванал, сам, немил-недраг,

и тежък чук по темето стоварва ...

… свирепа бoлка ...

… празен, лепкав мрак ...