Jan 31, 2016, 5:39 PM

Инсулт

  Poetry » Other
515 0 0

Във бяла стая, легнал и пасивен,

въпрос един тормози те безспир:

как ти, отличник, кадър перспективен,

остана сам и без ориентир?

 

Креслото на началник, във което

ти виждаше се седнал като бог,

от друг, оказва се, ще е заето —

обрат и неочакван, и жесток.

 

Мечтата кариера да направиш,

макар и късна, стрита е на прах.

В йерархията подчинен оставаш.

До пенсия — рутина. Пълен крах!

 

Съпругата пак хладно те посреща.

Не ще оправи нищо вечерта,

понеже ласката ненужна вещ е —

изгуби се по пътя любовта.

 

Безизходна обреченост те сварва

главата хванал, сам, немил-недраг,

и тежък чук по темето стоварва ...

… свирепа бoлка ...

… празен, лепкав мрак ...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...