Интерлюдия
ИНТЕРЛЮДИЯ
“И странно е, че още ни обичат...”
Уилям МЕРЕДИТ
Не съм целувал в Гетсиман Христос,
присъда – “Смърт!” –
до днес не съм изричал,
но се препънах в простия въпрос:
Наистина ли още ни обичат?
Защо?
Каква е топлата вълна,
която от душите им изтича,
как могат в тези вълчи времена
да ни приемат?
И да ни обичат?
Не, в никого не съм забивал нож,
отрова никому не съм наливал
и може би не съм чак толкоз лош,
и някога била си с мен щастлива...
...но в огледалото сега мълчи
прегърбен старец с побеляла грива,
с такава болка в бледите очи,
че даже пъстрото край тях е сиво.
Познавам го!
От трудния си ден
той стана зъл и грозен, и себичен.
Той прекосява зимата си с мен...
...и странно е, че още ни обичат.
© Валентин Чернев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не, не е странно, да се обича, това което е за обичане!
-
Въпросителните не променят фактите,Вальо!
Поздрав! -
Такъв талант си е за обичане...и никак не е странно.
Поздравления! -
Странно е, че го намирате за странно
На слънцето вратар е, но мълчи
пред нямото лъжливо огледало,
зад тази болка в бледите очи
прикрива обичта си ...посивяла,
но жива още. Чуждите съдби
вълнуват го и още им откликва
във нощите си будни. И боли,
защото е Човек, а не... реликва.
Дано ми простите волността, но мисля, че такава е съдбата на "не лошия" ,особено ако е Поет с перо като вашето.
Поздравления за стихотворението!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
