severianin (Валентин Чернев)
417 677
22.04.2012 г., 14:09 ч.

Интерлюдия 

  Поезия
591 0 4

ИНТЕРЛЮДИЯ

 

           “И странно е, че още ни обичат...”

                                                Уилям МЕРЕДИТ

 

Не съм целувал в Гетсиман Христос,

присъда – “Смърт!” –

до днес не съм изричал,

но се препънах в простия въпрос:

Наистина ли още ни обичат?

 

Защо?

Каква е топлата вълна,

която от душите им изтича,

как могат в тези вълчи времена

да ни приемат?

И да ни обичат?

 

Не, в никого не съм забивал нож,

отрова никому не съм наливал

и може би не съм чак толкоз лош,

и някога била си с мен щастлива...

 

...но в огледалото сега мълчи

прегърбен старец с побеляла грива,

с такава болка в бледите очи,

че даже пъстрото край тях е сиво.

 

Познавам го!

От трудния си ден

той стана зъл и грозен, и себичен.

Той прекосява зимата си с мен...

 

...и странно е, че още ни обичат.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, не е странно, да се обича, това което е за обичане!
  • Въпросителните не променят фактите,Вальо!
    Поздрав!
  • Такъв талант си е за обичане...и никак не е странно.
    Поздравления!
  • Странно е, че го намирате за странно

    На слънцето вратар е, но мълчи
    пред нямото лъжливо огледало,
    зад тази болка в бледите очи
    прикрива обичта си ...посивяла,
    но жива още. Чуждите съдби
    вълнуват го и още им откликва
    във нощите си будни. И боли,
    защото е Човек, а не... реликва.

    Дано ми простите волността, но мисля, че такава е съдбата на "не лошия" ,особено ако е Поет с перо като вашето.
    Поздравления за стихотворението!
Предложения
: ??:??