5 feb 2014, 11:25  

Интимно

  Poesía
721 0 1

 

 

                                                        
                                                                  ИНТИМНО

                                                     Ключ - отвътре поставен.
                                                     Светът - отвънка забравен.
              
                                                    Завеси - и на очите спуснати.
                                                    Мигли - докосвани от устните.

                                                   Маса, стол, натрупан с дрехи.
                                                   Шкафче, легло за утеха.
             
                                                   Питие с тръпчив вкус.
                                                   Звуци на негърски блус.

                                                   В пепелника догарящ фас.
                                                   Шепот, едва дочут глас.
   
                                                  Действия не срещу волята.
                                                  И едно незбежно - Моля те!

                                                 Пулс, на изпитание подложен.
                                                 Прегръдка, без която не може.

                                                 Без която няма на щастието плод.
                                                 Без която няма ЖИВОТ!!!

                                                                                              vaesoli


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...