3 dic 2019, 17:09

Интимно

  Poesía
970 15 10


...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...   
 
  Дърветата край нас протягат лебедови шии -
 
  докосват ни с безброй милувки на листа.
 
  С усмивка времето поднася златни фиби,
 
  изгрели - рой на звездно ехо, в твоята коса.

 
  Поисках пленник да съм на мига покълнал,
 
  един случаен пътник към несбъднат свят,
 
  свидетел на божествен порив непосърнал
 
  и на бедняка станал с чувство най-богат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятната ти любовна лирика винаги ме е завладявала, Младене! Твоето творчество е впечатляващо, но точно този жанр сякаш е най-силната ти страна! Прекрасно е! Благодаря ти!
  • Отново ни поднасяш една красива любовна лирика с привкус на тъга, Младене!
    Сякаш всичко е събрано в двете стихчета:
    „...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...”
    „един случаен пътник към несбъднат свят”
    Кой знае, може и да се сбъдне... Бъди щастлив, пожелавам ти го от сърце!
  • Поздравления за стиха ти, Младене!Докосваш...
  • Интимна нежност...чувстваш ли я, душата ти е най-богата!
  • Красив стих. Хареса ми ❤️

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....