...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...
Дърветата край нас протягат лебедови шии -
докосват ни с безброй милувки на листа.
С усмивка времето поднася златни фиби,
изгрели - рой на звездно ехо, в твоята коса.
Поисках пленник да съм на мига покълнал,
един случаен пътник към несбъднат свят,
свидетел на божествен порив непосърнал
и на бедняка станал с чувство най-богат!