3 дек. 2019 г., 17:09

Интимно

Поэзия

971 15 10

...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...

Дърветата край нас протягат лебедови шии -
докосват ни с безброй милувки на листа.
С усмивка времето поднася златни фиби,
изгрели - рой на звездно ехо, в твоята коса.

Поисках пленник да съм на мига покълнал,
един случаен пътник към несбъднат свят,
свидетел на божествен порив непосърнал
и на бедняка станал с чувство най-богат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rumbic (Руми)

Невероятната ти любовна лирика винаги ме е завладявала, Младене! Твоето творчество е впечатляващо, но точно този жанр сякаш е най-силната ти страна! Прекрасно е! Благодаря ти!

2019-12-10T09:40:17+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Отново ни поднасяш една красива любовна лирика с привкус на тъга, Младене!
Сякаш всичко е събрано в двете стихчета:
„...И ето ме - случаен гостенин на твоята любов...”
„един случаен пътник към несбъднат свят”
Кой знае, може и да се сбъдне... Бъди щастлив, пожелавам ти го от сърце!

2019-12-07T00:20:01+02:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за стиха ти, Младене!Докосваш...

2019-12-05T22:50:49+02:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Интимна нежност...чувстваш ли я, душата ти е най-богата!

2019-12-05T00:48:35+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Красив стих. Хареса ми ❤️

2019-12-04T15:30:19+02:00