6 jun 2015, 21:52

Интровертно

  Poesía
578 0 4

Този свят помежду ни
е изпълнен със думи.
По тях си приличаме
и с тях се привличаме.
И ги слушаме трепетно
неприлично прошепнати.
Като лъскави бисери
наредени в герданчета
между устните и ушите ни
се разделя пространството.
От една чаша пием-
смесваме си заразите,
a всъщност сме от хартия,
в опаковки се пазим.
И така ми е писнало
от драматични комедии,
от полулюбови и истини,
представления медийни...!
Пълен свят със поезии
и с красиви истории!
А на мен ми се плези
цели нощи в прозореца
на луната усмивката.
В тази бездна огромна
само с нея сме близки
и само с нея говоря
за фантомната болка
от две отрязани плитки...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Не ни ли стигат истинските болки, че и фантомни...
    Поздрави за размислящия стих!
  • Ценното в този текст е естествено изплъзващото се - пространството между думите. Защото това е изкуството на поезията - да редиш думите така, че пространството между тях да генерира естетика. Ти го можеш, Миглена! Поздрав!
  • "Между устните и ушите
    се разделя пространството"

    Текстът ме впечатли с дълбоко съдържателните си изрази...
    Аплодирам.
  • Да..., "за фантомната болка
    от две отрязани плитки..."
    Хареса ми.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...