6.06.2015 г., 21:52

Интровертно

574 0 4

Този свят помежду ни
е изпълнен със думи.
По тях си приличаме
и с тях се привличаме.
И ги слушаме трепетно
неприлично прошепнати.
Като лъскави бисери
наредени в герданчета
между устните и ушите ни
се разделя пространството.
От една чаша пием-
смесваме си заразите,
a всъщност сме от хартия,
в опаковки се пазим.
И така ми е писнало
от драматични комедии,
от полулюбови и истини,
представления медийни...!
Пълен свят със поезии
и с красиви истории!
А на мен ми се плези
цели нощи в прозореца
на луната усмивката.
В тази бездна огромна
само с нея сме близки
и само с нея говоря
за фантомната болка
от две отрязани плитки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!
    Не ни ли стигат истинските болки, че и фантомни...
    Поздрави за размислящия стих!
  • Ценното в този текст е естествено изплъзващото се - пространството между думите. Защото това е изкуството на поезията - да редиш думите така, че пространството между тях да генерира естетика. Ти го можеш, Миглена! Поздрав!
  • "Между устните и ушите
    се разделя пространството"

    Текстът ме впечатли с дълбоко съдържателните си изрази...
    Аплодирам.
  • Да..., "за фантомната болка
    от две отрязани плитки..."
    Хареса ми.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...