Този свят помежду ни
е изпълнен със думи.
По тях си приличаме
и с тях се привличаме.
И ги слушаме трепетно
неприлично прошепнати.
Като лъскави бисери
наредени в герданчета
между устните и ушите ни
се разделя пространството.
От една чаша пием-
смесваме си заразите,
a всъщност сме от хартия,
в опаковки се пазим.
И така ми е писнало
от драматични комедии,
от полулюбови и истини,
представления медийни...!
Пълен свят със поезии
и с красиви истории!
А на мен ми се плези
цели нощи в прозореца
на луната усмивката.
В тази бездна огромна
само с нея сме близки
и само с нея говоря
за фантомната болка
от две отрязани плитки...
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Не ни ли стигат истинските болки, че и фантомни...
Поздрави за размислящия стих!