6.06.2015 г., 21:52 ч.

Интровертно 

  Поезия
421 0 4

Този свят помежду ни
е изпълнен със думи.
По тях си приличаме
и с тях се привличаме.
И ги слушаме трепетно
неприлично прошепнати.
Като лъскави бисери
наредени в герданчета
между устните и ушите ни
се разделя пространството.
От една чаша пием-
смесваме си заразите,
a всъщност сме от хартия,
в опаковки се пазим.
И така ми е писнало
от драматични комедии,
от полулюбови и истини,
представления медийни...!
Пълен свят със поезии
и с красиви истории!
А на мен ми се плези
цели нощи в прозореца
на луната усмивката.
В тази бездна огромна
само с нея сме близки
и само с нея говоря
за фантомната болка
от две отрязани плитки...

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
    Не ни ли стигат истинските болки, че и фантомни...
    Поздрави за размислящия стих!
  • Ценното в този текст е естествено изплъзващото се - пространството между думите. Защото това е изкуството на поезията - да редиш думите така, че пространството между тях да генерира естетика. Ти го можеш, Миглена! Поздрав!
  • "Между устните и ушите
    се разделя пространството"

    Текстът ме впечатли с дълбоко съдържателните си изрази...
    Аплодирам.
  • Да..., "за фантомната болка
    от две отрязани плитки..."
    Хареса ми.
Предложения
: ??:??