7 sept 2010, 21:11

Интровертно... 

  Poesía » Otra
567 0 3

Бяло, топло, красиво.

Няма злост, няма ум.

Тих покой ме облива -

сладка липса на шум…

Суета не пристъпва,

дявол - свит в параноя.

Светлината настъпва -

тук царува покоя…

Сто глупци ме оплакват,

фалш, сълзи и сополи.

От живота очакват

да си тръгнат неголи.

А пък аз съм добре…

И ковчегът ми пасва.

С мен и злото ми мре,

а доброто пораства…

© Ботьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??