Интровертно...
Бяло, топло, красиво.
Няма злост, няма ум.
Тих покой ме облива -
сладка липса на шум…
Суета не пристъпва,
дявол - свит в параноя.
Светлината настъпва -
тук царува покоя…
Сто глупци ме оплакват,
фалш, сълзи и сополи.
От живота очакват
да си тръгнат неголи.
А пък аз съм добре…
И ковчегът ми пасва.
С мен и злото ми мре,
а доброто пораства…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ботьо Петков Все права защищены
Много ми хареса стихът ти,само бих махнала това за сополките иначе прекрасно
