Sep 7, 2010, 9:11 PM

Интровертно...

  Poetry » Other
807 0 3

Бяло, топло, красиво.

Няма злост, няма ум.

Тих покой ме облива -

сладка липса на шум…

Суета не пристъпва,

дявол - свит в параноя.

Светлината настъпва -

тук царува покоя…

Сто глупци ме оплакват,

фалш, сълзи и сополи.

От живота очакват

да си тръгнат неголи.

А пък аз съм добре…

И ковчегът ми пасва.

С мен и злото ми мре,

а доброто пораства…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...