Sep 7, 2010, 9:11 PM

Интровертно... 

  Poetry » Other
566 0 3

Бяло, топло, красиво.

Няма злост, няма ум.

Тих покой ме облива -

сладка липса на шум…

Суета не пристъпва,

дявол - свит в параноя.

Светлината настъпва -

тук царува покоя…

Сто глупци ме оплакват,

фалш, сълзи и сополи.

От живота очакват

да си тръгнат неголи.

А пък аз съм добре…

И ковчегът ми пасва.

С мен и злото ми мре,

а доброто пораства…

© Ботьо Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??