Инвалидно сърце
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше
в лъжата на словесното обичане,
душата ми на твоята обиди се,
че повече телата си събличахме...
Ти даже не прочете мойта мъка.
(За нея знаят моите читатели.)
За болката, за дългата разлъка
която все отлагах тъй съзнателно.
Дали заради чувства, неугаснали
или, че те побирам със надежда?
Не зная, но е повече от ясно -
във мене не остана капка нежност.
И ето ме със взор на кръстопътя
след влюбените в тебе, колебания.
Решил съм на съдбата да отстъпя.
До гуша ми дойде това страдание!
Живота си преборих да те имам,
но ти си ми мастило в химикалката.
Сърцето ми сдоби се с инвалидност
и спря да те обича. Много жалко...
©тихопат.
Данаил Антонов
13.08.2023
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
!Приятен ден:9!
