Инвалидно сърце
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше
в лъжата на словесното обичане,
душата ми на твоята обиди се,
че повече телата си събличахме...
Ти даже не прочете мойта мъка.
(За нея знаят моите читатели.)
За болката, за дългата разлъка
която все отлагах тъй съзнателно.
Дали заради чувства, неугаснали
или, че те побирам със надежда?
Не зная, но е повече от ясно -
във мене не остана капка нежност.
И ето ме със взор на кръстопътя
след влюбените в тебе, колебания.
Решил съм на съдбата да отстъпя.
До гуша ми дойде това страдание!
Живота си преборих да те имам,
но ти си ми мастило в химикалката.
Сърцето ми сдоби се с инвалидност
и спря да те обича. Много жалко...
©тихопат.
Данаил Антонов
13.08.2023
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Страхотно е сърцето престава да обича ,когато е разбито,но след това винаги идва нова любов,която събира разбитите парченца...много ми хареса
!Приятен ден:9! -
От сърцето..
-
Всяка твоя изповед е написана с кръвта на сърцето ти и е така завладяваща, Дани! Като твоя читателка, аз излизам в защита на чувствата ти и те приканвам да не се обръщаш назад. Много скоро ще усетиш притегателната сила на истинската любов, на която ще има защо да се отдадеш. Днес е свят ден и ти желая Божията Майка да те закриля и ти сочи правилния път!👍🥰
-
След силната любов, ако е несподелна, идва омразата. Следва я оздравяването и новата любов - понякога по-хубава от предишната. Ех, този твой герой - по желавам му я!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
