Инвалидно сърце
Стотици пъти вече те написах.
Отдавна не броя дори и дните,
в които всъщност беше само липса
и повод за пороя от сълзите ми.
Понеже много повече те имаше
в лъжата на словесното обичане,
душата ми на твоята обиди се,
че повече телата си събличахме...
Ти даже не прочете мойта мъка.
(За нея знаят моите читатели.)
За болката, за дългата разлъка
която все отлагах тъй съзнателно.
Дали заради чувства, неугаснали
или, че те побирам със надежда?
Не зная, но е повече от ясно -
във мене не остана капка нежност.
И ето ме със взор на кръстопътя
след влюбените в тебе, колебания.
Решил съм на съдбата да отстъпя.
До гуша ми дойде това страдание!
Живота си преборих да те имам,
но ти си ми мастило в химикалката.
Сърцето ми сдоби се с инвалидност
и спря да те обича. Много жалко...
©тихопат.
Данаил Антонов
13.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
!Приятен ден:9!
