9 abr 2007, 0:03

иПътувам

  Poesía
1.1K 0 3


Изминах дълъг път до тук.
Ала не изглежда той да свършва.
А се уморих.
От стръмния наклон...
От камъни и тръни...
От глад и самота по тоя път...
И чудя се кога ще свърши всичко...
Защото уж съм млад а вече ми тежат...
Живота, мъките, и самотата...
И пропиляната любов...
И песента ми неизпята...
И моя тъжен и самотен зов...
Омръзна ми, тежиш ми, мой живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тази умора може и да бъде преживяна...пътят ти не свършва...
  • БРАВО!!!
  • Повярвай,живота е труден,но именно за това заслужава да бъде живян.
    Не обичаш ли предизвикателствата?
    Пишеш чудесно!
    Продължавай,но с повече оптимизъм!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...