иПътувам
Изминах дълъг път до тук.
Ала не изглежда той да свършва.
А се уморих.
От стръмния наклон...
От камъни и тръни...
От глад и самота по тоя път...
И чудя се кога ще свърши всичко...
Защото уж съм млад а вече ми тежат...
Живота, мъките, и самотата...
И пропиляната любов...
И песента ми неизпята...
И моя тъжен и самотен зов...
Омръзна ми, тежиш ми, мой живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вълко Тодореев Все права защищены
