9 feb 2020, 0:21

Ириси

  Poesía
1.3K 0 0

 

 

 

Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?

Живот като пролет изживях,
с нежен аромат до мен,
вдишвах щастието и бях
благодарен на моя ден ...

В сегашните самотни часове
съм само птица на перваза
и със своите слепнали криле
летя във бездна празна ...

Пак слънчице мъжди
с усмивки от снимки стари,
но тъмнеят моите очи
с ириси от раздяла изгоряли ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...