Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?

Живот като пролет изживях,
с нежен аромат до мен,
вдишвах щастието и бях
благодарен на моя ден ...

В сегашните самотни часове
съм само птица на перваза
и със своите слепнали криле
летя във бездна празна ...

Пак слънчице мъжди
с усмивки от снимки стари,
но тъмнеят моите очи
с ириси от раздяла изгоряли ...