Ириси
1.3K
0
0
Къде отлетяхте бели дни,
когато слънцето блестеше?
Защо небето се смрачи
и ме мъка дави всяка вечер?
Живот като пролет изживях,
с нежен аромат до мен,
вдишвах щастието и бях
благодарен на моя ден ...
В сегашните самотни часове
съм само птица на перваза
и със своите слепнали криле
летя във бездна празна ...
Пак слънчице мъжди
с усмивки от снимки стари,
но тъмнеят моите очи
с ириси от раздяла изгоряли ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
