23 sept 2016, 17:09

Иронично

  Poesía
520 0 0

Дърветата отново са богати.
От плод не виждам техните листа.
Неволята, мен тука ме изпрати.
Пари отново почвам да бера.

 

Ръцете ще изтръпват от умора,
след сянката ще тича завистта.
Колко ли обаче, аз ще мога,
за осем часа днес да набера?

 

Напред към паробер благословенни.
Далеч от син, но с пълно портмоне.
Земите тук навярно са свещенни,
пари щом може всеки да бере.

 

Метрото пълно с грохнали берачи.
Дърветата гъмжат от урожай.
Тук никой няма никакви задачи,
плантациите също нямат край.

 

От зависта, душата ми клеяса,
но е издуто мойто портмоне.
Потъвам в тази пароберна класа.
Не ме мислете днеска и въобще.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...