23.09.2016 г., 17:09

Иронично

515 0 0

Дърветата отново са богати.
От плод не виждам техните листа.
Неволята, мен тука ме изпрати.
Пари отново почвам да бера.

 

Ръцете ще изтръпват от умора,
след сянката ще тича завистта.
Колко ли обаче, аз ще мога,
за осем часа днес да набера?

 

Напред към паробер благословенни.
Далеч от син, но с пълно портмоне.
Земите тук навярно са свещенни,
пари щом може всеки да бере.

 

Метрото пълно с грохнали берачи.
Дърветата гъмжат от урожай.
Тук никой няма никакви задачи,
плантациите също нямат край.

 

От зависта, душата ми клеяса,
но е издуто мойто портмоне.
Потъвам в тази пароберна класа.
Не ме мислете днеска и въобще.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...