nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
10 abr 2009, 22:31  

Ирония 

  Poesía » Otra
712 0 10


Дали да не кажа, че вече съм мъж -

играя по мъжки закони играта.

Отпивам до дъно, но само веднъж -

и смело си тръгвам сама в тъмнината.

 

А после уверено в мъжкия храм -

по мъжки говоря, по мъжки обичам.

Когато ме зяпат, отвръщам без свян -

по мъжки се смея или се събличам.

 

Животът ми сякаш е стара игра -

не спира да лашка света ми хлапашки.

Но аз хващам здраво бика за рога,

защото си имам мишци юнашки...

 

И гледам на всичко със лека ръка -

по мъжки тълкувам делата дословно.

Но вечер щом легна в леглото сама,

сърцето кораво прескача виновно

 

и бронята мъжка превръща на прах.

Синът ми ме гледа с лека ирония.

В очите му грейват звездици... И крах

на цялата мъжката добра хегемония.



 

 

 

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??