nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
Apr 10, 2009, 10:31 PM  

Ирония 

  Poetry » Other
715 0 10


Дали да не кажа, че вече съм мъж -

играя по мъжки закони играта.

Отпивам до дъно, но само веднъж -

и смело си тръгвам сама в тъмнината.

 

А после уверено в мъжкия храм -

по мъжки говоря, по мъжки обичам.

Когато ме зяпат, отвръщам без свян -

по мъжки се смея или се събличам.

 

Животът ми сякаш е стара игра -

не спира да лашка света ми хлапашки.

Но аз хващам здраво бика за рога,

защото си имам мишци юнашки...

 

И гледам на всичко със лека ръка -

по мъжки тълкувам делата дословно.

Но вечер щом легна в леглото сама,

сърцето кораво прескача виновно

 

и бронята мъжка превръща на прах.

Синът ми ме гледа с лека ирония.

В очите му грейват звездици... И крах

на цялата мъжката добра хегемония.



 

 

 

© Нели Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??