Ирония
Дали да не кажа, че вече съм мъж -
играя по мъжки закони играта.
Отпивам до дъно, но само веднъж -
и смело си тръгвам сама в тъмнината.
А после уверено в мъжкия храм -
по мъжки говоря, по мъжки обичам.
Когато ме зяпат, отвръщам без свян -
по мъжки се смея или се събличам.
Животът ми сякаш е стара игра -
не спира да лашка света ми хлапашки.
Но аз хващам здраво бика за рога,
защото си имам мишци юнашки...
И гледам на всичко със лека ръка -
по мъжки тълкувам делата дословно.
Но вечер щом легна в леглото сама,
сърцето кораво прескача виновно
и бронята мъжка превръща на прах.
Синът ми ме гледа с лека ирония.
В очите му грейват звездици... И крах
на цялата мъжката добра хегемония.
© Нели Господинова All rights reserved.
