5 may 2019, 23:05

Ирония на Съдбата - или нещо подобно

  Poesía » Otra
799 5 15

Не чакам сняг на Витошка през май,

и цъфнали през зимата градини.

Но иронията на Съдбата няма край,

и плановете ни разбърква от години:

 

Чиновник обядва от сутрин до вечер,

а неделя залага милиони на покер.

Жена му се кипри със златно елече,

късмет е изтеглила с правилен жокер.

 

Доцент по история, все чака заплата,

спират му тока, от газове страда!

Луд яде баница...  лети със колата,

доволно пиян, бута жилищна сграда.

 

Политици надигат сред театъра шум,

подписка правят за обща култура.

Олигарси броят тлъсти пачки на ум,

синовете им пият бутилки с тинктура.

 

Любовта е платена... в стиха на поета,

с улични музи, той драска поеми.

Ромео живее, но не спи с Жулиета,

и изобщо не иска любовни проблеми.

 

Диктатори правят събрания в кръчми,

а “масите” там са вечно удобни...

Героите плуват в океаните с бъчви,

а нощем ги гушкат мъже благородни.

 

Всички грешат - ненаправили грешки.

Влюбени двойки пропускат сеира.

Царят е гол сред безмозъчни пешки,

и Съдбата с ирония наказва Всемира.

 

 

 

 

Юри

Йовев

Май 2019 г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Таня, благодаря ти за всички коментари! Още веднъж приятна вечер!
  • Всички грешат - ненаправили грешки..
    Влюбени двойки пропускат сеира.
    Царят е гол сред безмозъчни пешки,
    и Съдбата с ирония наказва Всемира.

    Хареса ми!
  • Всички нямаме грешка, Елка!
  • Добре си описал положението! Все сме в грешната посока! Поздрави!
  • Благодаря ти, Иржи! Хареса ми това - Социално бунтовен! Поздрави!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...