5.05.2019 г., 23:05

Ирония на Съдбата - или нещо подобно

794 5 15

Не чакам сняг на Витошка през май,

и цъфнали през зимата градини.

Но иронията на Съдбата няма край,

и плановете ни разбърква от години:

 

Чиновник обядва от сутрин до вечер,

а неделя залага милиони на покер.

Жена му се кипри със златно елече,

късмет е изтеглила с правилен жокер.

 

Доцент по история, все чака заплата,

спират му тока, от газове страда!

Луд яде баница...  лети със колата,

доволно пиян, бута жилищна сграда.

 

Политици надигат сред театъра шум,

подписка правят за обща култура.

Олигарси броят тлъсти пачки на ум,

синовете им пият бутилки с тинктура.

 

Любовта е платена... в стиха на поета,

с улични музи, той драска поеми.

Ромео живее, но не спи с Жулиета,

и изобщо не иска любовни проблеми.

 

Диктатори правят събрания в кръчми,

а “масите” там са вечно удобни...

Героите плуват в океаните с бъчви,

а нощем ги гушкат мъже благородни.

 

Всички грешат - ненаправили грешки.

Влюбени двойки пропускат сеира.

Царят е гол сред безмозъчни пешки,

и Съдбата с ирония наказва Всемира.

 

 

 

 

Юри

Йовев

Май 2019 г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня, благодаря ти за всички коментари! Още веднъж приятна вечер!
  • Всички грешат - ненаправили грешки..
    Влюбени двойки пропускат сеира.
    Царят е гол сред безмозъчни пешки,
    и Съдбата с ирония наказва Всемира.

    Хареса ми!
  • Всички нямаме грешка, Елка!
  • Добре си описал положението! Все сме в грешната посока! Поздрави!
  • Благодаря ти, Иржи! Хареса ми това - Социално бунтовен! Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...