May 5, 2019, 11:05 PM

Ирония на Съдбата - или нещо подобно

  Poetry » Other
793 5 15

Не чакам сняг на Витошка през май,

и цъфнали през зимата градини.

Но иронията на Съдбата няма край,

и плановете ни разбърква от години:

 

Чиновник обядва от сутрин до вечер,

а неделя залага милиони на покер.

Жена му се кипри със златно елече,

късмет е изтеглила с правилен жокер.

 

Доцент по история, все чака заплата,

спират му тока, от газове страда!

Луд яде баница...  лети със колата,

доволно пиян, бута жилищна сграда.

 

Политици надигат сред театъра шум,

подписка правят за обща култура.

Олигарси броят тлъсти пачки на ум,

синовете им пият бутилки с тинктура.

 

Любовта е платена... в стиха на поета,

с улични музи, той драска поеми.

Ромео живее, но не спи с Жулиета,

и изобщо не иска любовни проблеми.

 

Диктатори правят събрания в кръчми,

а “масите” там са вечно удобни...

Героите плуват в океаните с бъчви,

а нощем ги гушкат мъже благородни.

 

Всички грешат - ненаправили грешки.

Влюбени двойки пропускат сеира.

Царят е гол сред безмозъчни пешки,

и Съдбата с ирония наказва Всемира.

 

 

 

 

Юри

Йовев

Май 2019 г

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Таня, благодаря ти за всички коментари! Още веднъж приятна вечер!
  • Всички грешат - ненаправили грешки..
    Влюбени двойки пропускат сеира.
    Царят е гол сред безмозъчни пешки,
    и Съдбата с ирония наказва Всемира.

    Хареса ми!
  • Всички нямаме грешка, Елка!
  • Добре си описал положението! Все сме в грешната посока! Поздрави!
  • Благодаря ти, Иржи! Хареса ми това - Социално бунтовен! Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...